Прости ми
Прости,
че тъй внезапно те потърсих,
но нямам сили вече да мълча
и може би ще ти стоваря много,
но ти не бой се, аз ще си вървя.
Прости,
че тайно в спомените скрих те,
превърнах те във ехо на съня,
със четка от мечти те нарисувах,
повярвай ми, не исках да те нараня.
Прости,
че те захвърлих недочакан,
вината ми е страшно непростима,
накарах те да вярваш на лъжа,
да вярваш, че съм истински щастлива.
Прости,
че копнея за теб и те чакам
и обичам те силно с цяло сърце,
ето ни тук след толкова време,
седнали двама, преплели ръце.
Прости,
добре познаваш ме и знаеш
какво ми има, за какво мечтая,
обичам те и ще те обичам,
макар и утре да те няма...
© Християна Манева All rights reserved.
