Прости ми
Прости ми ти,
не, не ми се сърди!
Погледни ме с очи,
още ми вярваш, нали!?
Открий ме пак,
дори и в тебе да е мрак!
Стопли ме ти,
пак със думите си!
Отвори своята душа,
за да видиш сега,
как в мен още вали,
от грешката ме боли!
Вдигни глава,
забрави моите тежки слова.
Подай ръка,
приел прошката ми сега!
© Елена Филипова All rights reserved.
