Jul 20, 2007, 8:59 AM

ПРОСТИ МИ

  Poetry
674 0 4
Прости ми, веселяко, че тъжна с тебе бях
и думи празни аз редих,
душата твоя огорчих,
на дявола приятел станах.

Прости ми, веселяко, със добро сърце,
здрави, силни и чисти ръце,
усещал мимолетната любов
и свойта собствена голгота.

Прости ми, веселяко, живял по ноти,
събирал си зрънцата на живота,
с жаргона на своята младост,
наричай се щастлив човек, до старост!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...