Прости ми...
Влюбих се в теб.
Сега те обичам.
Намразих себе си.
Защото не мога да те имам.
Не съм те виждал дори не съм чувал твоя глас
какво е това чувство... което ме побърква кара ме
да се чувствам тъжен.
Ти си там, някъде в този момент,
дали чувстваш това?
Сляп и глух, унесен някъде из целия този хаос,
останал с вяра дръзнал да търси нещо истинско.
Вярата в теб е по-силна от разума,
дава ми сила да продължа,
да те обичам и ме боли повече.
Как да спра, когато не искам,
как да се откажа от теб,
когато те искам повече от всичко,
как ли се чувстваш сега?...
Прости ми...
Не искам всичко да свърши така.
Но как да я спра...
Любовта.
Безсилен предавам се пред нея...
Обичам те .
© Петър Борисов All rights reserved.
