Скъпо мое сърце,
извинявай за причинената болка.
Ти гореше в буен огън
толкова време подред.
Усещах парещите ти сълзи,
които като капки сяра
прогаряха чувствата в мен.
Пълзяха по вените ми,
отравяха кръвта ми.
Знам колко много те болеше.
Чувствах, че те губя на моменти...
чувствах, че съм те предала аз.
Първоначално обвинявах мъжете,
но съм си виновна само, само аз.
 Скъпи мои ръце, простете -
че ви карах да прегръщате
грешните хора.
Простете ми, че пренебрегвах
вашата безкрайна умора.

И на очите си се извинявам,
 задето безбожно много пъти
ги карах да плачат горчиво.
Простете ми също
за безбройните безсънни нощи,
за блуждаенето с часове
в празни пространства пред мен.
За непрестанното съзерцаване
на тъмнината в моята стая.
И на устните си аз се извинявам,
освен това да знаят искам,
че за всяко зло им прощавам!
Обичам ви ужасно много,
простете за грозните думи,
 за виковете, пробождащи нощта.
Простете ми, че ви карах нагло
 да целувате хора без душа...
И за край искам да отправя послание
към малкото момиче в мен:
Благодаря ти,
че след цялата мъка
ти не ме изостави.
Благодаря,
че със своята сладка наивност
украсяваше моите мечти.
Благодаря, че таеше надежда,
 дори в най–тежките дни.
Прости ми, малко момиче!

Прости ми
за всеки ужасен мой грях!