Прости ми сине
Прости ми, сине, че не те целувах
за глупавата мъдрост ми прости,
че „мъжко чедо се целува
само и единствено като заспи“.
С теб по мъжки си говорим,
а понякога по мъжки си мълчим
и аз пропуснах да ти кажа,че те обичам
и за мене си незаменим.
И така годините отлитат
и аз разбирам изведнъж,
колко много си пораснал
и си станал вече мъж.
И както животът повелява
ще хванеш скоро своя път,
но не забравяй че старият ще чака
нали си плът от мойта плът.
А ако някога си във опасност
знай, че аз ще дойда пръв
за тебе в огъня ще вляза
все пак – ти си кръв от мойта кръв.
И запомни, когато си отида
и сред звездите светлината си разпръсна,
ако ти е тежко – призови ме
за тебе сине ще възкръсна!
© Живко Димитров All rights reserved.
