ЖивкоДимитров (Живко Димитров)

Когато някога ти липсвам 🇧🇬

... и когато някога ти липсвам,
погледни нагоре към звездите,
ще бъда там и ще те чакам,
не се страхувай, не бърши сълзите.
Аз ще бъда твоя Марс, ...

Poetry » Love

2017-07-06T11:15:50+03:00 2.2K 5 6

На жена ми 🇧🇬

Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед, ...

Poetry » Love, Philosophical

2017-05-24T16:14:32+03:00 2K 3 12

Специалният 🇧🇬

Знаеше че е специален. Винаги го е знаел. Още като беше много малък, Мама му го беше казала:
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...

Prose » Short stories

2025-01-18T17:34:30+02:00 508 4 7

Може би... 🇧🇬

Може би някога ще се върна,
да потърся
онази малка частица от себе си,
която боли...
Може би някога ще се върна ...

Poetry » Philosophical

2017-10-03T22:26:19+03:00 1.8K 2 5

Аз плащам 🇧🇬

Допиваш виното горчиво,
на сервитьора махваш със ръка:
- Да не спорим, скъпа, прибери портфейла
и тази вечер ще платя.
Аз плащам винаги, за всичко, ...