Mar 13, 2016, 11:27 PM

Простих 

  Poetry » Other
1301 0 12

Простих на всички... 
всичко... 
и съм тиха...
Смирена съм, с приведена глава...
Приклякам бавно на колене, на земята, 
се моля и на Бог да ми прости!

 

Простих на всички... 
всичко... 
и съм лека!
Ръка протям. Прося топлина. 
Сега ви моля всички да простите 
на Мен, на себе си, на чуждата вина.

 

Простих на всички... 
всичко... 
и съм цяла!
Душата ми разпръсква светлина! 
Но, моля, научете ме и мене 
на себе си как мога да простя?!

 

 

© Анета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хей
  • Липсваш тук. А беше толкова активна. Различни са нещата и събитията...
  • Да, най-трудно се проава на себе си! А иначе... Бог прощава!!!
    Липсваш, миличка!
  • Къде изчезна с интересните си неща?
  • Благодаря Ви!!!
    vedrina(Марина Стоянова), iren5(Ирен) Вече съм много по-спокойна
  • Най-трудната прошка...
  • О, да! Мисля, че това последното няма кой да те научи! Трябва сама!
  • Зависи от греха..., - как ще си простите - непростимото, ако сте нанесли на някого душевна рана - тя не зараства, - така че този грях ще ви изгаря до живот...!!!
  • Как, как...? Ами като приемеш, че си човек. Че хората сме несъвършени и че правим грешки. Харесах стихото, обаче не ми се връзва разпръскването на светлина с неумението да си простиш. Наистина смятам, че любовта към хората, започва с любовта и уважението към себе си / не самовлюбването/
  • Хареса ми, Ани!
  • Хубав стих. Браво!
  • Простих! А най-трудно е да простиш на себе си. Много хубаво и силно стихотворение! Поздравления!
Random works
: ??:??