Вървях по неравни пътеки – това ме направи човек.
Срещах предателства много... не направиха пътят ми лек.
За всяка моя усмивка усещах ножа в гърба...
Но не си дадох почивка... успявах в живота сама...
Бях и грешна, и лоша... търсех в лъжата – любов...
Загърбих горчилката лесно, погледнах я с поглед суров…
Знам и светица да бъда… пак ще сам крива за тях…
Аз сам една – те са много... лица без души и със страх...
Толкова жалки и долни, но да плюят умеят без жал…
А тях кой би ги осъдил, не съм тази хвърляща кал…
Защото умея с усмивка... да трия всяка вина...
Защото не мога да съдя... само Господ може това... ...