Вървях по неравни пътеки – това ме направи човек.

Срещах предателства много... не направиха пътят ми лек.

За всяка моя усмивка усещах ножа в гърба...

Но не си дадох почивка... успявах в живота сама...

Бях и грешна, и лоша... търсех в лъжата – любов...

Загърбих горчилката лесно, погледнах я с поглед суров…

Знам и светица да бъда… пак ще сам крива за тях…

Аз сам една – те са много... лица без души и със страх...

Толкова жалки и долни, но да плюят умеят без жал…

А тях кой би ги осъдил, не съм тази хвърляща кал…

Защото умея с усмивка... да трия всяка вина...

Защото не мога да съдя... само Господ може това...

Знам, раздавах се много, но за грешни лица...

Сривах  мойта душа, за да пазя куп неверни и лоши сърца.

Накрая си сметнах сълзите – много са, всеки знае това…

Преброих на всички лъжите, но простих им всяка вина…

Пред себе си аз сам на чисто, няма какво да пестя…

Но вие по-добре помислете... от вас кой би изтрил срама??