Просто ден без въпроси
Днес ми е тихо. Ще помълча,
претръпнала.
Скрита.
Без да си спомням. Без да нижа
думи във стихове.
Ще поседна, изгонила мислите
близо до себе си -
без сълзи да поплача във тихото.
С пусти очи.
Не останаха за разплитане
ребуси,
нито белег, следа или рана.
Само аз, седнала кротко
до себе си,
докрай измълчана останах.
Днес е безстишие. И не ми е
до гости.
Не, не бързам за никъде,
просто ден без въпроси.
Непрелистен в душа.
Или в стихове.
Само празно се рони
във мен.
Тихо е...
18.02.2010*
© Юлия All rights reserved.
- тишината понякога е много полезно нещо, чуваш себе си
