Просто е!
Просто е!
Просто е. Знам, че ме чакаш!
Но след всяка моя откровеност следва страх.
И тръпката, засилено позната,
че съм ни направила на пух и прах.
Сложно ми е да те чакам!
Тази тръпка ме обвзема и гложди, и радва,
тя ме променя и стъпква, и грабва.
Тя ме носи всеки ден в небесата,
но ме захвърля всяка нощ на земята.
Чакам. И чертая името ти с поглед по сияещо небе,
изричам го, обгръщам го, задържам го и го повтарям.
То те замества във времето и го превръща в битие.
То ми помага да се придържам към здравия разум на дете.
**
Чакам. Очаквам. Кошмар!
Съмнения. Надежди. Нови откровения.
Времето се влачи, a аз съм готова за шамар.
И ми се плаче от неистова нужда от дума-дар.
Успокоявам се. Рационализирам. Медитирам.
Удържам се всяка изминала минута да не сигнализирам.
И чакайки, се чудя прехласната:
Кой тази тръпка изумителна създава?
Ти или пък съм аз?
Но стъпка по стъпка осъзнавам,
че тръпката сме ти и аз.
И кога ли тaзи опустошителна тръпка отминава?
Но май отговора не ми се иска да узнавам...
Тръпката ме изгаря, но чрез нея живея - признавам.
И не искам да чувствам момент на отдих да наближава.
Ти в мен и аз в теб сме едно и също великолепно попадение!
И за да заключа времето в едно-единствено заключение -
искам ни ти и аз все в едно и също изречение.
© Атина Платинова All rights reserved.
Поздрав 
