Просто искам пак да съм цяла
Парченцата събирам си,
разпръснати по пода.
А те са толкова студени и остри,
и необратимо... счупени.
Как да ги съединя?
С лепило едва ли ще стане,
твърде са малки и крехки.
Да ги свърже както преди
ще оставя на времето.
Просто искам пак да съм цяла.
В самотата си ги завих,
да не се пръскат повече.
Ще ги оставя под леглото си
и ще чакам.
А междувременно ще закърпя сърцето си.
Вече износено е, чак се протри.
Ако пък времето не помогне,
ще си купя нова душа
от магазина за луди нещастници,
откъдето и ти взе своята.
Зная, някой ден
всичко ще свърши и пак ще съм цяла.
Вятъра пак ще догонвам
и ще летя в небесата.
Дивата си душа
на никой повече не ще подаря.
Ще обирам есенните листа
и ще събирам в тях лятото.
Ще изгрявам денем със слънцето,
а нощем ще бъда луна.
Ще бъда различна, зная,
ще бъда цяла.
Няма да ти позволя да ме счупиш пак.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
