Просто жена
Шепнат ласки лъжовни,
падат маски греховни –
паяк коприна плете...
Сливат се мислите с вятър,
отива си с птиците лято –
плаче с очи на дете...
Идват, отиват си мигове,
в лирично-сините кръгове,
русалка на нож се посича.
Принцеса ли бе или не,
самодива ли бе или не?
Образ е плах на момиче.
Момиче със тъжни очи,
момиче с усмивка – лъчи,
а душата и́ пак побеляла...
На дните си бремето носи,
мълчи – не задава въпроси,
уж е разбита, а още е цяла.
Сърцето и́ смъртно пробито,
разкъсвано, с болка пропито,
а денем сияе с дъгата....
Магьосница, фея, сирена,
от болка и мъка сразена,
а още е тук на земята...
Коя ли е, Боже, коя е?
Кой отговор скрит ще узнае?
Въпросът не мъчи от вчера.
Сън ли е, миг ли е тя?
Уж тук е, дали отлетя?
Красива е – съща Венера.
Отговор крие в сладка отрова,
впримчва го с нежни окови –
едновременно кръст и съдба.
Чудно видение в мъжкия сън,
нему непозната и чужда навън,
тя е просто жена, просто жена...
12.02.2016г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
