Feb 12, 2017, 10:40 PM

Просто жена 

  Poetry » Other
409 3 6

Шепнат ласки лъжовни,
падат маски греховни –
паяк коприна плете...

 

Сливат се мислите с вятър,
отива си с птиците лято –
плаче с очи на дете...

 

Идват, отиват си мигове,
в лирично-сините кръгове,
русалка на нож се посича.

 

Принцеса ли бе или не,
самодива ли бе или не?
Образ е плах на момиче.

 

Момиче със тъжни очи,
момиче с усмивка – лъчи,
а душата и́ пак побеляла...

 

На дните си бремето носи,
мълчи – не задава въпроси,
уж е разбита, а още е цяла.

 

Сърцето и́ смъртно пробито,
разкъсвано, с болка пропито,
а денем сияе с дъгата....

 

Магьосница, фея, сирена,

от болка и мъка сразена,
а още е тук на земята...

 

Коя ли е, Боже, коя е?
Кой отговор скрит ще узнае?
Въпросът не мъчи от вчера.

 

Сън ли е, миг ли е тя?
Уж тук е, дали отлетя?
Красива е – съща Венера.

 

Отговор крие в сладка отрова, 
впримчва го с нежни окови –
едновременно кръст и съдба.

 

Чудно видение в мъжкия сън,
нему непозната и чужда навън,
тя е просто жена, просто жена...

 

12.02.2016г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря най-сърдечно!
  • Чудесно...
  • Благодаря най-сърдечно! Стоплихте душата ми!
  • Невероятно красиво стихотворение !! Докосна ме, развълнува душата ми, същинска прелест!
  • Заглавието казва всичко - просто жена! Чудесен стих! Поздравления!
  • Хареса ми стиха ти, Бадемов Цвят!
    " На дните си бремето носи,
    мълчи - не задава въпроси,
    уж е разбита, а още е цяла."
Random works
: ??:??