Просто камък
Навярно, твърде много съм грешила,
а всяка грешка има си цена...
Как болката превръщала съм в сила,
не помня вече. Пръснах паметта
на хиляди кристалчета бодливи -
парченца от живот, със свой резон,
а после в странни фигури без име
подреждах, всеки път по нов закон.
Сега през мен минават ветровете -
студен мистрал и тежък суховей,
еднакво безобидни за сърцето,
разтворено и в постник, и в злодей.
Сега съм просто късче камък хладен -
под пек и буря мога да стоя,
като своеобразна барикада
пред огнения вик на същността.
Сега съм дух - и кротък, и тревожен,
роден от нереален, странен свят,
където всяка пречка е възможност,
а пламъкът на ада - китен бряг.
Безвремие под мантия покрива ме,
без трусове, надежди, изненади...
Ще се завърна, може би, при живите,
но с нищо, по-безлично от торнадо.
© Вики All rights reserved.
