Просто Мария
ПРОСТО МАРИЯ
Тази сила така ми е близка.
Няма шанс да изпаднеш в баналност.
Укротена, не ще те притиска
твойта зряла житейска реалност.
Във очите ти с цвят на смокини
кой удави се в миг на наслада?
Кой остана без дъх от простора,
и потръпна от остра прохлада?
Между зъбите семенце скърца
да подсилва тръпчив аромата.
Да не би някой друг да побърза,
да докосне във тебе жената.
Да открие, че само на глътки,
бавно може от теб да отпива.
И намерил се в твоите стъпки
все към старата порта да свива.
С тебе никак не ще му е лесно.
Трудната хубост не е за всеки.
Скрил познатото във неизвестно
теб ще иска да има навеки.
Калдъръмът следи те утихнал.
В твоите стихове ражда виталност.
Зад дувари от радост е прихнал
люляк в бяла сънлива тоналност.
Тази сила така ми е близка.
Ражда някаква тиха магия.
Господ знае какво да поиска.
И създал те е просто МАРИЯ.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Казвал съм, че за теб няма тайни в поезията и пак го повтарям.
