"... това е всичко, бармане, останалото са душите ни..." Ал. Иванов
Сривах се, ставах, близах рани - по кучешки. Клех се, че вече няма да обичам - докато дишам. Груба бях и нащърбена, прозаично-лирична... Вечер често - на хълма - срещу себе си тичах. Мога още да ти разказвам, няма смисъл обаче, разбирам... Ето такава съм, бармане. Не ме утешавай. Просто... наливай!
А пък да не дойда да ви подкарам да излизате от този бар
всички по домова книга?! Пийте колкото ще пиете, и напред към оптимизма!!!
Стихът е прекрасен!!! Оставяш много вратички за размисъл!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
много готино стихо!