ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Mar 15, 2009, 12:32 PM

Просто не питай! 

  Poetry » Love
821 0 19

Златният клен

прозореца е изпълнил.

Глас и слух нямам.

Май са излишни...

В стих пращам треви,

мляко и зърно,

ябълков цвят и

клонче от вишна.

Свежест от вятъра.

От изгрева нежност.

Как сладост разделят

пчелица и цвят.

Как тръгва поточе

от бук към безбрежност.

За Дева и Син

и защо са ми святи.

За мама ще кажа.

За топли очи.

За сребърни пафти.

За отрязана плитка.

За нежна светулка,

що в люляк се скри.

За щурче край огнището

и печена питка.

Ще има куплет

и за тези звезди,

за сребърен месец,

като вежда извита,

а когато заспиваш

и лампата угасиш,

в съня ти ще шепна ли,

просто не питай...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??