Просто забрави
Навън е тъмна и студена тишина,
а аз изтръпвам от страх и самота,
стоя в тъмното и чакам срещата позната,
но вместо обич, очаква ме горчилка непозната.
Защо остави ме сама да чакам в мрака?
Защо събуди дълго пазени във мен мечти?
Защо подлъга ме, че вечно ще съм твоя,
а после сърцето ми на две безмилостно разби?
Защо душата ми без дъх остана неразбрана?
Защо с безличност подминаваш тези дни?
Защо чувствата и в мене вледеняваш?
Защо надеждата до край изпепели?
Защо сърцето ми остави във разкъсваща тревога?
Кой сега горчилката изпита ще плати?
Къде сега да търся лек от самотата?
Така ли свършва любовта поне кажи?!
Е, тръгвам си и вече няма да те чакам,
ще отнеса със себе си илюзиите.., нищо, че тежи,
ще тръгна пак сама смело в тъмнината,
ще ме намериш по останалите кървави сълзи...
Не тръгвай пак към мене, няма смисъл,
дори вината своя нейде остави,
на мястото на срещата ще намериш счупени парчета,
от моето сърце и една бележка "Просто забрави"!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
