plama7 (Пламена Владимирова)
236 1350
Nov 9, 2014, 9:49 PM

Просто забрави 

  Poetry » Love
572 0 9

Навън е тъмна и студена тишина,

а аз изтръпвам от страх и самота,

стоя в тъмното и чакам срещата позната,

но вместо обич, очаква ме горчилка непозната.

 

Защо остави ме сама да чакам в мрака?

Защо събуди дълго пазени във мен мечти?

Защо подлъга ме, че вечно ще съм твоя,

а после сърцето ми на две безмилостно разби?

 

Защо душата ми без дъх остана неразбрана?

Защо с безличност подминаваш тези дни?

Защо  чувствата и в мене вледеняваш?

Защо надеждата до край изпепели?

 

Защо сърцето ми остави във разкъсваща тревога?

Кой сега горчилката изпита ще плати?

Къде сега да търся лек от самотата?

Така ли свършва любовта поне кажи?!

 

Е, тръгвам си и вече няма да те чакам,

ще отнеса със себе си илюзиите.., нищо, че тежи,

ще тръгна пак сама смело в тъмнината,

ще ме намериш по останалите кървави сълзи...

 

Не тръгвай пак към мене, няма смисъл,

дори вината своя нейде остави,

на мястото на срещата ще намериш счупени парчета,

от моето сърце и една бележка "Просто забрави"!

 

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря и на Вас, Калоян и Василка за
    хубавите кометари!
  • Трудно ще забрави истинската любов, ще се връща винаги към нея, макар и само в спомените си! Докосва!
  • "Къде сега да търся лек от самотата?
    Така ли свършва любовта поне кажи?!"

    Много тъжна поезия, но въпреки това много ми хареса! Описаната болка е много силна, но явно отговор за тези тъжни въпроси няма.... Някой поети казват, че не могат да пишат когато са щастливи.... А тази поезия е доказателство, че когато сме тъжни или минаваме през лош период, тогава успяваме да напишем най-добрите творби! Поздравления, Плами!
  • Благодаря и на теб, Ачо.
    Много хубав коментар си направил.
    Любовта е тази, която за един ден може да ни даде крила и да ни издигне до небето, а на другия ден може да ни сравни със земята и да ни направи тъжни и нещастни.
  • Много силен стих!Стих пълен с болка но също израснал във времето .А в същото време когато се събудиш от голямата магия лъжа се отрезвяваш но силното главоболие не ти дава покой.Защо!!!Но дерзай момиче знам че всичко ще си дойде на мястото!Прегръщам те приятелко!Поздрави за стиха!!!
  • Благодаря Ви много- Тони, Христов, Ваня!
    Забелязала съм ,че най-хубавите стихове
    се получават, когато са изживяни по някакъв начин!
    Тогава са истински, докосващи и сякаш пропити с чувства!
    Да, времето лекува и това е добре,
    но е и хубаво, че оставя и някаква следа като стих например!
    Прекрасна вечер Ви желая!
  • Много болка в стихът ти, Плами! Хиляди пъти съм си задавала тези въпроси и отговор намерих единствено във времето. Казват, че времето лекува - не! Не лекува, просто ние с времето се учим как да продължим напред. Направи го и ти! Поздрави!
  • !!
  • Отново нова творба,Плами! Харесва ми - особено финала:
    " Не тръгвай пак към мене, няма смисъл,
    дори вината своя нейде остави,
    На мястото на срещата ще намериш счупени парчета
    от моето сърце и една бележка - "Просто забрави"!
Random works
: ??:??