Простотии
ПРОСТОТИИ
Защо, човеко, истини безспорни
оставяш да се лутат безпризорни!
Защо хитреца с поглед пред носа си,
успява да натрапи мисълта си!
От где той взима сила импулсивна,
и я налага с ярост деструктивна!
Криви с охота истината свята,
създава безпорядък във нещата!
Със вирнат нос, оре във небесата,
с презрителност обидна се замята,
надуто и всезнаещо се тросва,
ех, как направо...боя си изпросва!
И мисли си, че все е безпогрешен!
Ако го хванеш, значи ти си грешен!
Ако го хванеш, грешка е случайна,
а критиката твоя ...тя е крайна!
Приплясква с пръски, с крясъци в реката,
а ти напрягай мишци над веслата,
че лодката пак трябва да се движи!
Е, има кой каймака да оближе!
Кой казва, че това що не убива,
ни прави силни! В тази крива нива,
дорде човека си оре земята…
нахранва се до пръсване свинята!
© Катя All rights reserved.
