Просяче в дъжда
1K
0
3
Просяче в дъжда
Аз съм просяче в дъжда.
Да, вчера бях царкиня и сияех
и макар отричайки, аз знаех,
че сама ще днес да продължа.
Аз съм просяче в дъжда, в нощта
и в шепички събирам капки
нежност – тъй горчиво-сладки,
че в мене пускат те ръжда.
А капките преливат
и текват по палтото,
и някак си самотно
в скъсания джоб попиват.
Аз просяче съм, но не прося
милост, ни любов, ни мисъл.
Безмълвна с капки по дъжда ще пиша,
безропотно палтото скъсано ще нося.
Пред тебе аз не прося. А дали?
Разбирам те, прощавам и си тръгвам.
На друг паваж ще да осъмвам,
две сълзи със мен ще нося. Или вали?
Сгушена във някой ъгъл
минувачите ще преброявам,
всичко минало ще преживявам.
По капка на час кръгъл
аз ще давам,
молейки да си ме лъгал.
Когато ще да чуя по паважа
как пристъпваш, спираш и мълчиш.
Без право да избирам, ще вдигна аз очи
и всичко в дъжда забравено отново ще важи.
Без да прося, без да моля,
скъсаното ми палтенце ще зашиеш,
грижливо с одеяло ме завиваш
и в ъгъла оставяш ме без воля.
Когато пак си тръгнеш
и по-разкъсана съм отпреди
и не навън, а в мен безспир вали,
ти може би ще се обърнеш
и ще видиш, че вече прося – моля за пари,
безчувствена, опустошена, без мечти.
Към друг по-сух ъгъл аз отивам, а ти
в палтото се топли,
що отдавна веч не нося.
Аз съм просяче в дъжда.
Да, вчера бях царкиня и сияех
и макар отричайки, аз знаех,
че сама ще днес да продължа.
Аз съм просяче в дъжда, в нощта
и в шепички събирам капки
нежност – тъй горчиво-сладки,
че в мене пускат те ръжда.
А капките преливат
и текват по палтото,
и някак си самотно
в скъсания джоб попиват.
Аз просяче съм, но не прося
милост, ни любов, ни мисъл.
Безмълвна с капки по дъжда ще пиша,
безропотно палтото скъсано ще нося.
Пред тебе аз не прося. А дали?
Разбирам те, прощавам и си тръгвам.
На друг паваж ще да осъмвам,
две сълзи със мен ще нося. Или вали?
Сгушена във някой ъгъл
минувачите ще преброявам,
всичко минало ще преживявам.
По капка на час кръгъл
аз ще давам,
молейки да си ме лъгал.
Когато ще да чуя по паважа
как пристъпваш, спираш и мълчиш.
Без право да избирам, ще вдигна аз очи
и всичко в дъжда забравено отново ще важи.
Без да прося, без да моля,
скъсаното ми палтенце ще зашиеш,
грижливо с одеяло ме завиваш
и в ъгъла оставяш ме без воля.
Когато пак си тръгнеш
и по-разкъсана съм отпреди
и не навън, а в мен безспир вали,
ти може би ще се обърнеш
и ще видиш, че вече прося – моля за пари,
безчувствена, опустошена, без мечти.
Към друг по-сух ъгъл аз отивам, а ти
в палтото се топли,
що отдавна веч не нося.
Октомври 2007
© Ния All rights reserved.
