Просяци сме - просяци ще си останем…
Просяци сме…
И ти, и аз!
За небето, за неземното.
Просяци ще си останем…
А земята - тъй си и седи -
мърлява, постлана с лепкав одеал, бездарна…
Много пъти и устатна.
Очаква утрото проклето
да я дари със нов фрагмент -
във черно, ако трябва да отгатна…
Морето ù се моли за парче насъщен хляб,
а тя пък него - за вода …
Мравките в земята - тъй пълзят
и прояждат нейната съдба!
Проси, грешнико,
дорде си жив!
Проси за милост и за прошка!
Помни, че там си без оневинителен мотив
и седалката във влака не купуваш с златна брошка!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
