8.07.2009 г., 0:08 ч.
Просяци сме - просяци ще си останем…
Просяци сме…
И ти, и аз!
За небето, за неземното.
Просяци ще си останем…
А земята - тъй си и седи -
мърлява, постлана с лепкав одеал, бездарна…
Много пъти и устатна.
Очаква утрото проклето
да я дари със нов фрагмент -
във черно, ако трябва да отгатна…
Морето ù се моли за парче насъщен хляб,
а тя пък него - за вода …
Мравките в земята - тъй пълзят
и прояждат нейната съдба!
Проси, грешнико,
дорде си жив!
Проси за милост и за прошка!
Помни, че там си без оневинителен мотив
и седалката във влака не купуваш с златна брошка!
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мони!Накара ме да се замисля-просяк ли съм и просил ли съм.Да -просил съм,но само ЛЮБОВ.
-
Дълбок и замислящ стих! Поздравления!
-
Що такива мисли те гонят, на твоята възраст!
Дано бързо ти отмине!
-
Е, този път ме смачка с това заглавие и надолу минах на бегом! Много ми се спори с теб, но си ми далеч!
-
До доста дълбики разсъждения си достигнала за своята възраст!
-
Еми ... дълбоко прозряна истина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Анна- благодаря ви!
Нели- младите порастваме духовно на различна физическа възраст!