Протегни ръка
Не ме сънувай със луната сребролика.
От ореола и очите ти ще прокървят.
Сънувай ме с нозе, които в стъпките ти тичат
и ще те следват, където и да си.
Не ме мечтай със ангелски крила от злато.
Измамно истински са те.
Мечтай ме със коси от южен вятър,
които ще целуваш и прегръщаш само ти.
Не ме наричай с имена различни.
Ще ме загубиш в мрак от студ и суета.
Наричай ме със името на живо цвете,
което с аромата си ще те пленява,
дори и гневен да си ти.
Не ме измисляй като спомен непотребен.
Аз дишам и за теб се раждам,
със всяка капка утринна роса.
Ти само протегни ръка и ще сме двама,
по пътя на живота, дори и във смъртта.
© Таня Кирилова All rights reserved.
