19.09.2008 г., 6:51 ч.

Протегни ръка 

  Поезия
725 0 10

Не ме сънувай със луната сребролика. 

От ореола и очите ти ще прокървят.

Сънувай ме с нозе, които в стъпките ти тичат

и ще те следват, където и да си.

 

Не ме мечтай със ангелски крила от злато.

Измамно истински са те.

Мечтай ме със коси от южен вятър,

които ще целуваш и прегръщаш само ти.

 

Не ме наричай с имена различни.

Ще ме загубиш в мрак от студ и суета.

Наричай ме със името на живо цвете,

което с аромата си ще те пленява,

дори и гневен да си ти.

 

Не ме измисляй като спомен непотребен.

Аз дишам и за теб се раждам,

със всяка капка утринна роса.

Ти само протегни ръка и ще сме двама,

по пътя на живота, дори и във смъртта.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??