Доброто свое разчупвам
като прясна погача
и солта на сълзите си слагам
до него на масата.
Ако искаш сестра бъди ми,
протегни ръка над парата,
от доброто, солено с сълзи,
отчупи, хапни си залък.
Помогни ми, сестрице, след туй
от ръцете с калта под ноктите,
дето ровят и мачкат бялото,
да опазя хляба и сълзите.
© Светличка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
