kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Sep 15, 2009, 12:06 PM

Прозрение 

  Poetry » White poetry
459 0 2

"Не те обичам. Чуваш ли, не те..."

Задъхан миг, поредното мълчание.

"Да тръгна, остави ме сам,

за там, където няма обещание."

Тогава не разбрах словата

и заживях по свои правила.

Сега, когато аз самата

реших да тръгна, осъзнах...,

че обич и омраза две сестри са...

Че ти ми върна свободата...

от моите окови ме спаси.

Че бил си много над нещата

и знаел си, по-малко ще боли.

....................................................

Ти винаги си ме обичал...

А аз... "Намразих те". Прости.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??