Прозрение
"Не те обичам. Чуваш ли, не те..."
Задъхан миг, поредното мълчание.
"Да тръгна, остави ме сам,
за там, където няма обещание."
Тогава не разбрах словата
и заживях по свои правила.
Сега, когато аз самата
реших да тръгна, осъзнах...,
че обич и омраза две сестри са...
Че ти ми върна свободата...
от моите окови ме спаси.
Че бил си много над нещата
и знаел си, по-малко ще боли.
....................................................
Ти винаги си ме обичал...
А аз... "Намразих те". Прости.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
