Dec 14, 2008, 7:48 AM

Пръв копнеж... 

  Poetry » Love
615 0 6
Имах аз желание със мен да бъдеш ти,
но след толкова страдания и безброй сълзи
разбрах, че животът ми без теб е невъзможен
и пътя свой последвах, от съдбата ми наложен.
Сега във тишината някак чувствам се самотен,
но намирам красотата и се надявам пак да мога
като архангел, възроден от пепелта на старите звезди,
окрилен да полетя към новите мечти,
там се надявам щастието да намеря
и да има друга, която за мене ще милее.
Ден и нощ потънала във моите прегръдки,
да обича само мене, да чака моите стъпки. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??