Dec 14, 2008, 7:48 AM
Пръв копнеж...
Имах аз желание със мен да бъдеш ти,
но след толкова страдания и безброй сълзи
разбрах, че животът ми без теб е невъзможен
и пътя свой последвах, от съдбата ми наложен.
Сега във тишината някак чувствам се самотен,
но намирам красотата и се надявам пак да мога
като архангел, възроден от пепелта на старите звезди,
окрилен да полетя към новите мечти,
там се надявам щастието да намеря
и да има друга, която за мене ще милее.
Ден и нощ потънала във моите прегръдки,
да обича само мене, да чака моите стъпки.
Надявам се понякога за мен да плачеш ти
и от очите да потичат капки кървави...
Да потърсиш мост останал за моето сърце,
но в началото на този мост ще видиш едно дете,
което самотно под беззвездното небе
ще рони своите искрени сълзи
и с насълзени очи ще те попита "Мило, ти...
защо, когато беше с мене, ме остави?
Обещанията мои успя ли да забравиш?
Очите ми дълбоки виждаш ли в съня си?
Името ми, образа ми пазиш ли в ума си?
Уби ме ти! Сърцето от гърдите ми изтръгна.
И макар молбите мои... пак не ми го върна..."
И момчето ще изчезне сякаш пред твойте очи
и последните му думи ще кънтят в ушите ти...
За нашата любов сега и ангелите плачат,
за печалния ми зов, останал пак във здрача.
Исках с мен да бъдеш, а само болка ми донесе,
за една година разруши ума ми девствен.
Не бях обичал както тебе никоя преди,
но всички знаят, че първия път винаги боли.
Явно, че съдбата не можеш никога да спреш,
остава да гори само болката от първия копнеж...
но след толкова страдания и безброй сълзи
разбрах, че животът ми без теб е невъзможен
и пътя свой последвах, от съдбата ми наложен.
Сега във тишината някак чувствам се самотен,
но намирам красотата и се надявам пак да мога
като архангел, възроден от пепелта на старите звезди,
окрилен да полетя към новите мечти,
там се надявам щастието да намеря
и да има друга, която за мене ще милее.
Ден и нощ потънала във моите прегръдки,
да обича само мене, да чака моите стъпки.
Надявам се понякога за мен да плачеш ти
и от очите да потичат капки кървави...
Да потърсиш мост останал за моето сърце,
но в началото на този мост ще видиш едно дете,
което самотно под беззвездното небе
ще рони своите искрени сълзи
и с насълзени очи ще те попита "Мило, ти...
защо, когато беше с мене, ме остави?
Обещанията мои успя ли да забравиш?
Очите ми дълбоки виждаш ли в съня си?
Името ми, образа ми пазиш ли в ума си?
Уби ме ти! Сърцето от гърдите ми изтръгна.
И макар молбите мои... пак не ми го върна..."
И момчето ще изчезне сякаш пред твойте очи
и последните му думи ще кънтят в ушите ти...
За нашата любов сега и ангелите плачат,
за печалния ми зов, останал пак във здрача.
Исках с мен да бъдеш, а само болка ми донесе,
за една година разруши ума ми девствен.
Не бях обичал както тебе никоя преди,
но всички знаят, че първия път винаги боли.
Явно, че съдбата не можеш никога да спреш,
остава да гори само болката от първия копнеж...
© Димитър Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ако го направиш в проза и пооправиш малко мисля, че ще бъде много по - добре
Поздрав с най-добри чувства.
-
Не е поезия...подходящо за друг раздел
-
май доста от него се нуждае от редакция, не само "прогизналите очи"...
-
Малка редакция след забележка от редакторката...
-
"прогизнали очи"?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
абе не знаете по какъв повод е писано и щом така е решил да го напише значи не са нужни никакви редакции...стихотворението е чудесно,прекрасно и си нямате представа колко истина има в него...много е хубаво и мисля,че всеки трябва да си спомни за първата си истинска любов...
Едната истина и чувство изобщо не са достатъчни. Смея да мисля, че ВСЯКО стихотворение се нуждае от редакция. Освен тези, които са в учебниците по литература.
И се присъединявам към мнението на останалите за раздела.
п.п. Колкото до това дали е чудесно... Не е.