May 10, 2008, 10:01 AM

Птица

  Poetry » Other
859 0 19
Ще си направя птица
за каквато отдавна мечтая.
Тишина - от лястовица,
от орела - безкрая,
от славея - песента,
от кукувичка - късмета,
от бял гълъб - свобода,
от папагала - цветност...
Ще и дам твойта хубост,
мойта любов неземна.
И ще се случи чудото -
птицата ще прогледне.
Ще огласи простора
с вълшебните си умения...

Птица, но не престорена!
Същата като мене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...