Птица
за каквато отдавна мечтая.
Тишина - от лястовица,
от орела - безкрая,
от славея - песента,
от кукувичка - късмета,
от бял гълъб - свобода,
от папагала - цветност...
Ще и дам твойта хубост,
мойта любов неземна.
И ще се случи чудото -
птицата ще прогледне.
Ще огласи простора
с вълшебните си умения...
Птица, но не престорена!
Същата като мене!
© Валентин Йорданов All rights reserved.