Птица
Безсмъртна е душата, кръгът стеснен.
Къде и как ще литнеш, птица моя, малка.
Защо ли търсиш миг, та той е съкровен,
не те запази времето, сама си в мрака.
Облаците бели само в твоят сън ги има,
небето е решетка със зазидана врата.
Сама се окова във веригите железни
и път без изход верен, сама избра.
Сега заспи. Сгуши се във крилото си.
И потърпи. Не рони горчивите сълзи.
Иде пролет за душата ти, повярвай си,
за да се сбъдне, искай го, но много силно.
Сънувай пролет, тя е във душата ти.
Небето във сърцето ти живей и пей.
Не чуваш ли мелодията на сърцето,
не са ли полетите във очите ти...
Тогава нищичко в живота ти не ти остава,
освен да схлупиш стъклените си очи.
Защото мигът, никога не се завръща,
освен, ако не го поискаш силно ти.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
