Безсмъртна е душата, кръгът стеснен.
Къде и как ще литнеш, птица моя, малка.
Защо ли търсиш миг, та той е съкровен,
не те запази времето, сама си в мрака.
Облаците бели само в твоят сън ги има,
небето е решетка със зазидана врата.
Сама се окова във веригите железни
и път без изход верен, сама избра.
Сега заспи. Сгуши се във крилото си.
И потърпи. Не рони горчивите сълзи.
Иде пролет за душата ти, повярвай си,
за да се сбъдне, искай го, но много силно. ...