Птица
Безсмъртна е душата, кръгът стеснен.
Къде и как ще литнеш, птица моя, малка.
Защо ли търсиш миг, та той е съкровен,
не те запази времето, сама си в мрака.
Облаците бели само в твоят сън ги има,
небето е решетка със зазидана врата.
Сама се окова във веригите железни
и път без изход верен, сама избра.
Сега заспи. Сгуши се във крилото си.
И потърпи. Не рони горчивите сълзи.
Иде пролет за душата ти, повярвай си,
за да се сбъдне, искай го, но много силно.
Сънувай пролет, тя е във душата ти.
Небето във сърцето ти живей и пей.
Не чуваш ли мелодията на сърцето,
не са ли полетите във очите ти...
Тогава нищичко в живота ти не ти остава,
освен да схлупиш стъклените си очи.
Защото мигът, никога не се завръща,
освен, ако не го поискаш силно ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
