Птичи полет
Не мисли, че лесно ще изтриеш
следи от мен във твоето сърце,
макар далеч да съм и да не виждаш
отдавна вече моето лице.
Очите лесно се залъгват
с ежедневни суети,
но в душата не заглъхват
онези наши дни-мечти,
през годините със тебе двама
как щастие творяхме,
понякога и през сълзи,
как само с поглед се разбирахме,
с невинен допир пламваше искра,
като фонтан от дълбините -
любовта.
Как тяло в тяло я поглъщахме
без свян и без съмнение,
пренасяхме се, като с магия
в нечовешко измерение.
Телата, слели се в едно,
и като във птичи полет
се рееха на воля
отдадени на свойта пролет.
.....................................................
....................................................
Смениха се сезоните и вече
птиците отлитнаха на юг,
на ранените обаче
гнездото им остана тук.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
