Знай, няма вятър без крила,
не ме затваряй в своя свят,
аз мога само да летя,
звезди в крилата ми блестят.
Не вдигай крепостни стени,
не тръшкай тежката врата,
ще бъда в твоите коси
и в тях ще бъда тишина,
но просто дай ми свобода,
аз винаги да бъда бяг,
и влюбен в твоите очи,
ще се завръщам пак и пак…
© Георги Стоянов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
