skies40heaven
33 results
Поетът птица
стихове нанизал е,
висящ на жица. ***
Твърдиш, че си лъч,
но ти си къс проблясък, ...
  219 
Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.
А бяхме диви, непокорни ...
  368 
Прекланям се пред теб, земя,
пред силата ти да създаваш.
Бъди опора и в съня
и никога не ме предавай.
Родилен белег си ми ти - ...
  340 
Тревата среса
щръкнали в охра коси.
Заесенява.
***
Сънуваха ли ...
  275 
Цъфнал в жълто дрян,
онемяла утрин е,
пролет ли е тук.
***
Сънувам птици, ...
  329 
Жаден, гладен и небръснат,
с мръсна риза, леко трезв,
във градинката присъствах
на необясним концерт.
Триста жаби, все зелени ...
  450  11 
Небето днес мълчи като кокошка
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа ...
  461  10 
Не се събуждай, сине, почини си,
обичам да те гледам, като спиш.
Навън е късна есен. И замислен
ветрецът влачи листи, мълчалив.
Така и ние вкъщи онемяхме. ...
  1275 
На мама щях да се обадя,
ала ми звъннаха на мене,
за да ми кажат, че вратата
на моя дом не спря да стене.
Затворена е по принуда ...
  852 
ФЕНИКС
Над бездните, в които съм пропадал,
край нивите с размирните жита,
самотен и прокълнат като дявол
с изтръпнали криле летях, летях. ...
  492 
***
Къде започва любовта?
Дали на порцелановото рамо,
нощта щом сенчица търкулне
или къдрица падне като слама
безшепотно у нечий скут? ...
  528 
Гърдите ù са сочни портокали
жасминът по страните ù сладни
и тя е светлина, ала едва ли
със нея би могъл да се сравни
излъсканият лампион пред парка, ...
  820 
Имаше един виц навремето - можете ли да сложите един и същ надпис под две различни картини - бременна жена и изгорял хляб. Надписът беше "Късно изваден".
Изкуството да коментираш е наистина изкуство. И най вече когато целиш не точно да коментираш, а да станеш обект на коментар.
Как ви звучат наприме ...
  1141  14 
Събуждам се. Росата ме е мила
минути две преди да съм те вдъхнал.
А дланите ти кротки, моя мила,
над мене прелетяха като гълъб.
И те ли дърпат на деня пердето, ...
  1779  16 
Безмълвности.
Чакълести пустини.
И градове, застинали в бетон.
Асфалтов дъх души градините.
Животът е изрезка от картон. ...
  1197 
За едничкото - Ах!
съм готов
да стана
и за смях.
  581 
Загубих се.
Основното е кръг,
във който циркулирам -
ексцентрик,
готов да разруши ...
  591 
Научих се отдавна да мълча
и да не гледам по-далеч от тебе.
Горчи ми споделената вина,
че ще си ида вероятно непотребен.
Че след като небето не разпрах ...
  1249  10 
Не си ли купувал цветя
за любимата?
И смяташ това незначително?
И колко преглътнати
думи са скрити ...
  841 
Човеко, ти дали се раздагада,
преди да литнеш към всемира?
Ако оставена от теб следа
последващите не намират,
животът ти какъв е бил – ...
  521 
Вие ми писахте
На масата да седнем и да преброим
останалите недопити чаши,
цигарите, угаснали без дим.
И може би да разберем, че наши са. ...
  745 
В сряда вечер мама е тъжна.
Слуша Албиони и мълчи.
Мълчи темерутски.
Не пие кафе.
Не слага на масата ...
  629 
Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...
  652 
Излез на площада, щом вече ме няма:
и кажи – Тя от вчера ми липсва,
облече червената рокля с воланите
и на кок си повдигна косите.
Слисан пазачът да спре, да се блещи: ...
  772 
Как просто изведнъж осъмнахме
без много думи, само влюбени
тъй ненавременно и невъзможно,
попили в мократа си кожи
мириса на нощните чаршафи ...
  778 
Омекнал порив, биричка, шкембе.
Чорап вмирисан. С дупка. Горе.
И вкиснал дъх. И кариес. Небе.
Муха. Брада. Без контра.
Два лева. Прашни. В заден джоб. ...
  990  22 
Да откраднеш небе с ято облаци там –
как звучи ви? За мен е налудничаво.
Ала някой твърди – пред вселенския храм,
че тази кражба би могла да се случи.
Ето виж, върху синия лъскав сатен ...
  720 
Мога да бъда различен.
Мога да бъда и никой.
Стига да знам, че обичаш
и през небето ме викаш.
Мога от облак дъждовен ...
  1311 
Бяла е стаята, мила,
в която за сетно ще легнем.
Да изпеем последната
песен в живота
и допием чашата с вино. ...
  656 
А колко много любов ни предлагаше вятърът!
  686 
Отвори се, отвори се, врата!
Не оставай смълчана и глуха.
Нося тежка надежа, но тя
май е безплодна и суха.
Още диша в ключалката сън, ...
  759 
Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...
  889 
Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.
Завъртя се под гнилата стряха ...
  761 
Random works
: ??:??