За битката жадно ти дните броиш,
сърце, закопняло за кървава свада;
във утрото хладно издигна щат герба
на конник, погубвал със страстна наслада.
Полето красиво, покрито със смърт,
надвилият в боя кога съзерцава,
желанието диво в гърдите се стапя
и пламу градежа то място оставя.
От кървите черни щом меча стоманен
водата на ручей навеки очисти,
съветници верни щат него направи
реликва свещена и символ лъчисти... ...