Пълнолуние
За битката жадно ти дните броиш,
сърце, закопняло за кървава свада;
във утрото хладно издигна щат герба
на конник, погубвал със страстна наслада.
Полето красиво, покрито със смърт,
надвилият в боя кога съзерцава,
желанието диво в гърдите се стапя
и пламу градежа то място оставя.
От кървите черни щом меча стоманен
водата на ручей навеки очисти,
съветници верни щат него направи
реликва свещена и символ лъчисти...
Но спри да мечтаеш, сърце кръвожадно,
недей се опива с триумф невидян;
ти нищо не знаеш за своя противник,
дали е със сабя, дали с ятаган.
Сърцето желае, очите горят.
Въздишат устата, бледнеят страните.
А длъжност чия е до дело да стигне?...
... ръце... Ръце, меча дано удържите!
Нe. Чуждото царство ръцете ми слаби
със сила да вземат не могат... Тогава?
- със хитрост, с коварство, със подлост, с лукавство,
каквото желае, крадец получава!
Над твоя противник единствен превес
е знание в тайна с упорство събрано.
Когато проливни се ляха порои,
плетеше се примка на твърдо коляно.
В нощта страховита, под пълна луна,
ненужен е ръста, мощта - безполезна,
във клопката скрита се хвана левента
и висна зловещо над грозната бездна!...
© Тошко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добро и смислено ! Благодаря за прекрасното произведение !
-
И аз не искам да е така. За съжаление понякога търсейки своето щастие разрушаваме чуждо, успокоявайки се, че то може би е било лъжливо.
-
- "със хитрост, с коварство, със подлост, с лукавство,
каквото желае, крадец получава!" щеше ми се да кажа, че не е така.Поздрав! -
Ъъъм УаУ, няма какво да кажа, страшна история разказваш по пълнолуние стихът ти е наистина интересно четиво.Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
