Пълнолуние
За битката жадно ти дните броиш,
сърце, закопняло за кървава свада;
във утрото хладно издигна щат герба
на конник, погубвал със страстна наслада.
Полето красиво, покрито със смърт,
надвилият в боя кога съзерцава,
желанието диво в гърдите се стапя
и пламу градежа то място оставя.
От кървите черни щом меча стоманен
водата на ручей навеки очисти,
съветници верни щат него направи
реликва свещена и символ лъчисти...
Но спри да мечтаеш, сърце кръвожадно,
недей се опива с триумф невидян;
ти нищо не знаеш за своя противник,
дали е със сабя, дали с ятаган.
Сърцето желае, очите горят.
Въздишат устата, бледнеят страните.
А длъжност чия е до дело да стигне?...
... ръце... Ръце, меча дано удържите!
Нe. Чуждото царство ръцете ми слаби
със сила да вземат не могат... Тогава?
- със хитрост, с коварство, със подлост, с лукавство,
каквото желае, крадец получава!
Над твоя противник единствен превес
е знание в тайна с упорство събрано.
Когато проливни се ляха порои,
плетеше се примка на твърдо коляно.
В нощта страховита, под пълна луна,
ненужен е ръста, мощта - безполезна,
във клопката скрита се хвана левента
и висна зловещо над грозната бездна!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
