Пълня, препълвам…
Пълня, препълвам душата си
с образи, звуци, емоции;
търся ги вътре в зеници и
гоня далеч суетата си.
Гоня, подгонвам по улици
облак, слънца и копнежи;
нося дъга и валежи,
правя усмивки от люляци.
Правя, преправям живота си;
гълтам отляво бодежи;
пея… Щом болка пререже
пиша и пълня душата си.
© Владислава Генова All rights reserved.