Пълня, препълвам…
Пълня, препълвам душата си
с образи, звуци, емоции;
търся ги вътре в зеници и
гоня далеч суетата си.
Гоня, подгонвам по улици
облак, слънца и копнежи;
нося дъга и валежи,
правя усмивки от люляци.
Правя, преправям живота си;
гълтам отляво бодежи;
пея… Щом болка пререже
пиша и пълня душата си.
© Владислава Генова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
