Aug 25, 2009, 8:23 PM

Първа среща

  Poetry » Love
1.4K 0 0
Очаквах дълго първата ни среща,
беше лятото, в горещите му дни.
Търсех прохладата, но и таях надежда,
че някой мислите ми ще плени.

На клетвите не бях подвластна,
да се кълна: "Един е бил
най-силната любов и най-гореща,
най-обичаният, най-любим."

Плавах сред морето от копнежи,
представях си я тази наша среща.
Но внезапно осъзнах едно -
исках с тебе да ми носи още нещо.

И ето че накрая аз те срещнах,
познах и лошото, и радостта.
За първи път в живота си съзирах
цялата природна красота.

Изведнъж почувствах се пò друга,
усмихвах се на всеки срещнат.
И по улицата ме поглеждаха с почуда,
сякаш че ми има нещо.

А ти ме промени - сама не знаех
на какво способна съм била -
да се превърна от железен камък
в бистра изворна вода.

И пак ще кажа - клетви не обичам,
да се кълна: "Един е бил!"
Но вече зная - аз го срещнах
най-обичания, най-любим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маринела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...