Животът тласка ни напред-назад,
и лутаме се...няма пътни знаци,
и в търсене на правилният път
минаваме през тръни и шубраци.
Интуицията ползваме като компас,
макар понякога да ни подвежда,
не винаги пътят- избран от нас
до мястото желано ни отвежда.
Пътища има много и всякакви,
от нас зависи кой ще изберем,
дали трудният-със чест да живеем
или лесният-душата си да продадем.
© Валерия Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
