Пътник
Изрита ли те твоята любов?
Не си отивай! Влез и разкажи!
След този тъжен послеслов
изтрий сълзите... Брат - режи!
Ръцете ти, посърнали, докосвам -
не си единствен, нито пък си пръв.
Да! Искаш… Няма да пустосвам,
но моля те… Седни! Не си ли прав?!
А миналото ти наднича смело
и пита: Тате, ти защо си тук?
Какво среднощ те е довело?
Защо изглеждаш някак друг?
Умората и шокът ще постелят в хола
легло - като на пътник, чакащ утринта.
Безсънна е проклетата “добра” Раздяла,
повярвай ми! Познавам същността!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
повярвай ми! Познавам същността!"
Много силен и истински стих!!!
Поздравления и от мен!