Aug 4, 2009, 11:06 AM

Пътник 

  Poetry
558 0 7

 

Пътник

 

Изрита ли те твоята любов?

Не си отивай! Влез и разкажи!

След този тъжен послеслов

изтрий сълзите... Брат - режи!

 

Ръцете ти, посърнали, докосвам -

не си единствен, нито пък си пръв.

Да! Искаш… Няма да пустосвам,

но моля те… Седни! Не си ли прав?!

 

А миналото ти наднича смело

и пита: Тате, ти защо си тук?

Какво среднощ те е довело?

Защо изглеждаш някак друг?

 

Умората и шокът ще постелят в хола

легло - като на пътник, чакащ утринта.

Безсънна е проклетата “добра” Раздяла,

повярвай ми! Познавам същността!

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Безсънна е проклетата “добра” Раздяла,

    повярвай ми! Познавам същността!"

    Много силен и истински стих!!!

    Поздравления и от мен!
  • Разбрах те и харесах, Светла.
    И аз не винаги пиша за лично преживени неща в реалността.
    Но всяко преживяване също е реалност - на чувствата...
    Поздрав!
  • Поздрав!Заглавието е страшно със своята точност.Така е, повечето са само пътници през стихове,през звучи и картини...през нечия обич.
    Твоята поезия е приютила и този пътник...WaliВиолета Томова/
  • А миналото ти наднича смело
    и пита: Тате, ти защо си тук?
    Какво среднощ те е довело?
    Защо изглеждаш някак друг?

    ..и аз не мога да намеря по-точни от твоите думи, Светле !

  • Много харесах!
  • ... " "добра" раздяла "!Иска ми се да има такова нещо без "кавичките"!Хареса ми !Поздрав!...
  • Страхотно!!!
Random works
: ??:??