Пътят лети срещу мене, раззинал широко уста.
Да ме погълне ли иска? – Не зная!
Не това ме вълнува сега.
Зад волана аз си мечтая
за отминали слънчеви дни,
една усмивка щастлива
и радост в две мили очи.
Защо ли не мога отново да върна всичко назад?
Помня аз – болка ще има, засенчваща целия свят.
Но не се тогава предадох, пак изправих се на крака,
а след време тя покори ме –
с вълните черни, очите и на походката гордостта. ...