Пътят
Уморих се от урагана на чувствата,
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата,
за да пия от тях вода за вечна забрава,
на смирението есенните топли ветрове,
опазващи само това, което заслужава.
Намирам вече много дори във малкото,
очите ми жадно търсят само чисти лъчи,
като делфин свободно уча се да плувам
в океан от хиляди звездно-ярки зари.
Душата ми сега като русалка приютена
живее във покоя на дълго търсения бряг,
сърцето е дълбоко скрило вътре в себе си
искрицата на стария ми неспокоен бяг.
© Лора Петкова All rights reserved.
