Пътят
Кой пътя ни трасира в лабиринт,
така че още в него криволичим.
Уж заедно стартирахме със спринт,
но после всеки хукна единично.
Не се признават вече правила.
Законите ни никого не плашат.
Какъв морал? На нас ни дай мъгла.
И чуждото, по право, става наше.
Кой, как могъл? И колко? Докога?
Единствено пред избори обсъждат.
Краде народът, като на шега,
но без майтап – остава неосъждан.
И всеки бърза. Времето в пари
или в имоти ценни да обръща.
Разпъва се на кръста още жив.
Не той, а Бог да има да му връща.
Но дойде ли часът за „Отче наш“,
на Оня свят го чака зла прокоба.
Нито един там не е богаташ.
Дошъл е сам.
И без стотинка в джоба.
© Александър Калчев All rights reserved.
