alkaltchev
255 results
Парадоксът на богомолката
Тя впечатлява със изящността си.
Ръце прилежно сбрани пред гърдите.
Префинена. С божествена нагласа.
Създадена за пост и за молитва. ...
  254 
Жена завинаги
Към теб неспирно цял живот вървях.
И цял живот не смогнах да те стигна.
Задъхвах се от мъка, но не спрях,
макар и заслепен от очевидност. ...
  208 
Утринна серенада
Добро утро, любов! Събуди се! Навън
Месечината вече я няма.
Целуни ме наяве. Не искам насън.
Не защото сънят е измама. ...
  332 
Апостоле, какво ни завеща
та не можахме да го проумеем.
Уж казваше ни простички неща…
Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.
Обърнатото време те закле, ...
  217 
Ти. И аз...
Нов сняг ще натрупа и всичко от вчера
студената зима ще го заличи.
Макар да е скрито, пак бих го намерил.
Не го ли открия – съм нямал очи. ...
  184 
Има и такава любов
Не си признава никой, но я има
там, в дън-душата някъде. Защото
тя винаги е скрита и незрима,
като маята сложена в тестото. ...
  555 
Стъклените топчета от детството...
Всички, до едно ги бях изгубил.
Днес ги търся. Сбирам си наследството,
разпиляно в младостта ми луда.
Някой да е виждал моите топчета? ...
  246 
Старото одеяло излиня.
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри. ...
  442 
По мръкнало – преди да съмне
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли. ...
  289 
Стихия
В полунощ заваля.
И не спря до разсъмване.
Сякаш сводът над нас се продъни.
Много дъжд се изля. ...
  345 
Народи с живи азбуки до днес
все още можем да броим на пръсти.
Да сме сред тях е повече от чест.
Че словото е винаги пред кръста.
Че винаги народът просветен, ...
  327 
Да те прегърне мъдростта на утрото
и с нея да изкарате деня.
Звездите нощем да присядат в скута ти
и да те къпе лунна светлина.
Дветé вселени вътре във очите ти ...
  327 
Човек е по рождение орисан
заченат в обич, обич да роди.
Във всяка обич е заложен смисъл –
да продължи човешкия ни вид.
Обичайте се, ако ще сърцето ...
  1354  19  28 
Доброта не се лекува
Доброто, то прави светът по-човечен.
Когато изчезне си вече обречен
да бъдеш самотен сред толкова хора.
Така свободата ти, всъщност затвор е. ...
  781  10  15 
Огледало
Два микрона сребърен йодид
сложени отзад върху стъклото…
И отсреща гледам индивид,
уморен и с бръчки по челото. ...
  353 
Доброта
на Ж. Кузманова
Ако ти си още в тоя свят,
значи добротата съществува
въпреки житейския диктат, ...
  406  10 
Недописана поема за днешното време
Защо седиш навел глава,
ти вече не пасеш трева.
Сега живееш в друго време
съвременнико. Стига дрема! ...
  485 
Вероятно
ще те срещна най-сетне
в кварталното бистро, а не във нета.
Ще е невероятно
да си там, но аз ще дойда. ...
  337 
И ПАК ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО
Васил Иванов Кунчев
180 години
Човек се ражда
с биокалендар, ...
  672  10 
Не вярвайте
в безсрамника Април.
Щурее много.
Млад е. Невъздържан.
Къде ли и с коя ли не е бил, ...
  1173  16  18 
Прошка
И днес е Прошка.
В мислите си с теб съм.
От чакане съм станал суеверен.
Объркан съм във тъмното. Къде си? ...
  513 
Жена, като всички жени
Бе жена, като всички жени по света.
Нищо женско не беше и чуждо.
С крехки, нежни ръце и хаплива уста,
поразяваща в случай на нужда. ...
  294 
Байгън от толкова любов!
Под път, над път – любов отвсъде.
И без да бъда философ,
приемам я като присъда.
И от любов ли всеки ден ...
  319 
Мълчания
Едва ли днес ще чуеш онова,
което предусещаш, че ще кажа.
Бих ти пошушнал други две слова.
Бих ти ги казал, но ще ме намразиш. ...
  395  12 
Кой пътя ни трасира в лабиринт,
така че още в него криволичим.
Уж заедно стартирахме със спринт,
но после всеки хукна единично.
Не се признават вече правила. ...
  355 
Дори не си помисляй, за това,
че мога някой ден да се откажа.
Едва ли ще излезеш на глава
с човек за който всеки миг е важен.
И още нещо. Трябваш ми. Сега. ...
  383 
Душата ми е изоставен плаж.
По него само ветрове се гонят.
Снегът, студът, ледът, не са мираж.
И с тях живея не по своя воля.
Природата решила е така, ...
  500 
Метаморфози
Вълкът когато
в агнето се влюби
залага всичко на случаен зар.
Той нищо не печели. ...
  284 
Лакомия вятър във косите ти
пак ме предизвиква да ревнувам.
Как не се засрами ненаситника.
Влиза под полите ти. Тършува.
Хваща те през кръста и се носите ...
  314 
С теб май бяхме
безбожно еднакви,
а това
е природно табу.
Ти бе гърнето. ...
  477  15 
Цветето на Богдан
Не знам доколко историята е автентична, разказаха ми я спонтанно и с блясък в очите, но ако още вярвам на подобни случаи, то не е от юнашко доверие. Просто трагизма и величието и ме заплениха… И почувствах гордост, че съм роден от българка…
Беше септември – 1913 година.
Есента се о ...
  669 
Помни жената
Не се забравя ей така жена
докосната от теб дори неволно.
И трябва да ги помниш – до една, .
а не да си ги спомняш произволно. ...
  515 
КАТО ИГРА НА КРИЕНИЦА
… на внучката ми, Андреа,
с много обич.
По навик ще ме търсиш отначало
прекрачиш ли познатия ти праг. ...
  481 
Признание
на Лили Иванова
Не се наслушах. Няма и да мога.
Безкраен глас. Невероятен! Близък!
Не се наслушах. А те слушах много. ...
  391 
Поети
„… Ние бяхме родени поети.“
Веселин Хр. Витков
Щастливците не пишат стиховè.
Съдбата тая болест им спестява. ...
  730 
Щастливецът
на Д. Дамянов
Дори в съня ми си на кръстопът.
Приседнал вътре в центъра на кръста.
А покрай теб годините хвърчат. ...
  567 
Тигърът от резервата
Тигърът бе скочил с ярост
върху мрежата със ток,
за да не умре от старост,
а от електричен шок. ...
  384 
И в тишината – тишина
И в тишината – тишина кинжал.
В такъв момент, човекът оглушавал.
И с всички сили, казват, че крещял,
но звук слухът въобще не получавал. ...
  769  16 
Суламит
Да те жадува. Както го жадуваш.
И да примира. Точно като теб.
Преситата е смърт. И да гладува,
душата му от глад да не умре. ...
  434 
Писмо до Апостола
Пиша ти, Дяконе. Преглъщам и пиша.
Задавям се. Плача без сълзи.
В гърдите присяда. Не мога да дишам.
Сънувам зли примки и възли. ...
  672 
Random works
: ??:??