Пътят на надеждите (на Й)
Събудих се от крясъка на самотата,
заседнал в гърлото, подобно кост от риба.
Чуждее всяка близост в пустотата -
духът в телата ни - черупки, се прибира.
Като затворници дочакали поредно свиждане,
прегръщаме се с толкова надежди.
Тъмнее хребетът на бъдещето и не виждаме,
как гилотина над главите той навежда.
Кандилото на любовта сега ни свети
и осветява път-конец в ухото на безкрая...
Превръща двама ни във скитници-поети,
щастливи само в тайната си стая.
Измамен, изгревът отново ни внушава
поредната илюзия за трайно щастие.
Възхожда слънцето и сякаш се надява,
че ще достигне до планета без нещастие.
© Младен Мисана All rights reserved.
