Рагнарок
В поле от кръв и счупени копия,
след телата хладни върви млада жена.
С кожа гладка като млечно кадифе
и коса, златна като слънцето.
Бялата й рокля една докосваше земята,
но ни едно петно, но опетни цвета,
на тази приказна одежда.
Вървеше тя и гледаше своите другари,
те се биха до последния си дъх,
умряха, забивайки копия в сърцата си.
Мъже, жени, богове и чудовища,
те всички бяха нейни братя и сестри,
макар и омраза да растеше в сърцата им.
Стъпка по стъпка, продължи напред .
Ето го там - Один, баща на всички им.
Единствен останал жив от всички,
видял края на света си и чака да го последна.
"Това бе краят! Няма ги вече боговете." - рече той.
"Единствената надежда остана жива в теб!"
Жената кимна мълчаливо и се приближи.
Затвори очите на вече мъртвия си баща.
Черна фигура се появи на хоризонта -
единствената друга жива душа
в този свят на мрак, разруха и смърт.
Той носи черен плащ, черен като самия него,
той бе мрак, образът на ужаса наоколо,
той бе Рагнарок - краят на света.
Никой и звук не продума, но се разбираха.
Жената се приближи, бе на крачка от него.
Две създания толкова различни, но и така близки.
Тя бе като слънцето, той като нощта,
но и бяха като две капки вода, части от едно.
Лицето й не помръдна, но думите се появиха,
в мислите на черния човек. И те казваха:
"Това бе твоят час, братко мой, Рагнарок.
Време е всичко да започне отначало."
"Така е, сестро моя, Зорнице. Часът настъпи."
Едновременно лицата си докоснаха и прегърнаха.
Образите им бавно изчезнаха, сливайки се в едно.
Разпръснаха се в облак ефирна светлина.
И в същия миг светът се промени...
Далеч зад хоризонта, отвъд планините от кръв
се появи лъч светлина, изгревът настъпи,
за да разруши завинаги мрака на Рагнарок
и да сложи началото на една нова ера!
Сътвори се нов свят на светлина и хармония.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
