Jan 23, 2007, 1:19 AM

Райски шепот

  Poetry
1.3K 0 4
Две хубави очи,
безбрежни и потайни,
очи, тъй страстни и омайни,
и древно тайнство неповторимо.
И страх, и притеснение,
и смях, и радост,
неудовлетворение и неразбраност,
и всичко, що се крие там, необяснимо.
А тъй нежно гледат те, блажени,
замислени във дълбините
сякаш заспали, умислени
тъгуват по елхите.
И само в миг на блясък неприкрит,
с магия електрическа ударен си, пребит.
Очи горещи, заблуда сладка, мнима,
те топлят и в студена зима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Оливър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...