Dec 15, 2021, 8:35 PM

Рамка

602 0 0

В тихата нощ, потопи се

в малката стая, в края

на къща, пълна с мечти,

пречупват се тънки стени,

обгръщат плътта ми изцяло,

прекършват крехкото тяло

и рамките от четири стават на три.

Под плътска покривка обвита

се бори душата ми свита,

минава далечни маршрути,

часове, дни и минути

и мъчно се бори с мене

решетки от затвора да вземе,

накрая ги взе...

от три рамките станаха две.

Пръстите дъхаво пишат сега,

верен другар им подсказва,

обиколил е хиляди тайни места

има какво да разказва.

Повярвал в хора, далечни планети

и даже в приказки, дето децата

четат, и с очи пълни с надежда

си лягат вечер в леглата.

В рухнала стая невинно мълча,

бродя, минавам до болка

ден подир ден, в ума,

все една мисловна обиколка.

Да премахна ли рамките,

пак на везна,

да остане ли само една?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Караджова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...