Ранена любов
Защо си отиваш ранена любов,
нима си ненужна на никого вече,
кажи ми животът ли стана суров,
или те брадва жестоко разсече?
Всеки ли твоята песен отрече,
нежна и хубава топла душа,
кой те пропъди и кой се отрече,
забравил, че ти си една на света?
Никой ли, скъпа, не помни какво си,
използвана, мачкана, милата тя...
Всеки те мачка, използва те, господи...
Дори не потърсил във теб същността...
Всеки те търси уж чиста и бяла,
човекът дори ти е правил напук,
когато отидеш - си веч закъсняла,
защото във миг се е влюбил във друг.
Както в сърцето ми влюби се друга,
накара ме пръстен да свия в юмрук,
обичах я сякаш ми беше съпруга,
докато замина си влюбена в друг.
Моля те стига с погрешни нагласи,
знам, че изгнива най-скъпия плод,
но аз те разбирам и зная коя си,
ела ще те пазя във моя живот.
© Иван Бодуров All rights reserved.
