Jan 10, 2016, 4:11 PM

...Растението на живота...(Любов моя...)

  Poetry » Love
538 0 2

 

...Растението на живота...(Любов моя...)

 

 

Любов моя, виж ме сега в този миг съкровен
виж ме, най-щастливата жена на света заради тебе...!
Любов моя, миналото ни научи, но то вече няма значение...
Бъдещето е наше, но то не е дошло, затова нека потънем в един миг вечен!...

 

Любов моя, виж през какво трябваше да преминеме,
за да стигнем до тук, не нека там не се губиме повече...
Любов, моя виж какво ще ни се случи, когато пребъдваме,
Но виж сега мига който може всичко и за него, дори в загубата все побеждаваме...!

 

Любов моя, виж ни сега в този миг толкова, толкова щастлив...!
И запомни той не ще спре никога, ама никога да трае...
Любов моя, виж ни колко сме живи и колко истински сме...
И двамата знаем, че този миг струва си всичко, защото е безценен и толкова несломим...!

 

Макар, че винаги ще се чудя в кой миг, тогава се загубихме и отидохме...
Любов моя, сега от значение е само опрощението и любовта...
Любов, страховете си отидоха, съмненията се изпариха и ние полетяхме...
Но любов моя, прости ми отново, ако някога съм те наранила ”Прости, любима!"

 

И двамата знаем, че нашето трябва да бъде и не само защото писано е...
Любов моя, то трябва да бъде, просто защото е и няма как да е иначе...
Любов и двамата знаем, че дори разделени, просто сме неразделни,но 
любов моя бихме умрели, ако сме отделени, за да се преродим и пак да сме едно, аз и ти...!

 

Макар, че винаги ще се чудя в кой миг, тогава се загубихме и отидохме...
Любов моя, сега знаем и виждаме, че съдбата иска ни заедно, че неспирно обединява ни...
И любов, ако някога пак ни се наложи да минем през това, просто ще преминеме...
Любов моя, ще преминеме и през всичко друго, и тогава ще те помоля”Малко потърпи!”

 

И ако някога избягаме или се загубиме, вече знаем няма значение...
Вече знаем, че пак ще се намериме и прегърнеме, 
вече можем да се виждаме някъде във времето...
Но никога не забравяй, винаги ще съм до теб, винаги любими...


И винаги любовта ни ще е растението на живота...

Любов моя, виж ни сега в този миг толкова, толкова щастлив...!
И запомни той не ще спре никога, ама никога да трае...
Любов моя, виж ни колко сме живи и колко истински сме...


И двамата знаем, че този миг струва си всичко, защото е безценен и толкова несломим...!

И това растение на живота, запомни никога не увяхва,
Никога не пресъхва, никога не потъва освен в красотата си...
Никой не може да го откъсне и никой не може да го премаже...
То като дървото със корени расте, пак и пак, дори след откъсване или посичане...

 

Любов моя, виж през какво трябваше да преминеме,
за да стигнем до тук, не нека там не се губиме повече...
Любов, моя виж какво ще ни се случи, когато пребъдваме,
Но виж сега мига който може всичко и за него, дори в загубата все побеждаваме...!

 

Любов моя, виж ме сега в този миг съкровен
виж ме, най-щастливата жена на света заради тебе...!
Любов моя, миналото ни научи, но то вече няма значение...
Бъдещето е наше, но то не е дошло, затова нека потънем в един миг вечен!...

 

И ако някога избягаме или се загубиме, вече знаем няма значение...
Вече знаем, че пак ще се намериме и прегърнеме, 
вече можем да се виждаме някъде във времето...
Но никога не забравяй, винаги ще съм до теб, винаги любими...
И винаги любовта ни ще е растението на живота...!



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, мило Цветенце!!!Тъпкано да ти се връща!!!
    Младене, Василе благодаря ви!!!
    Благодаря на прочелите!!!
  • Да бъде!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...