Равенство
Имах любов. Давах любов.
Тегля чертата, но някак
няма баланс, а везната
се мята сама в пустотата.
За да бъда достойна за теб
се свивах в черупка ръбата
потисках характер и воля
ставах удобно позната
и стъпвах на пръсти , когато
лудееше в мен любовта,
и мълчаливо обичах,
и кимах доволно с глава
и слагах служебна усмивка,
когато тъга ме обхваща,
снижавах тъмни очи
криех се в самотата...
Но вече искам реванш
не искам тази роля
искам да взема това,
което по право е мое,
колкото давам на тебе
и аз да получа до грам
везната да мери правдиво
без наклон и без аванс,
тогава ще бъда бъда спокойна
да получа точна любов,
равна на мойта, достойна.
Ако не става ще трябва
да тръгна сама в нощта
и да не обръщам назад
очи, сърце и душа...
